Доц. д-р Александър Йорданов: Както гласуваме, така живеем!
Член на Европейския парламент
Няма метод да гласуваме неверно, а да желаеме да живеем добре. Затова като варненец по рождение аз към този момент 33 години гласоподавам вярно. И на 2 април още веднъж ще гласоподавам за политическата мощ, за която за първи път гласувах на 10 юни 1990 година на първите свободни избори след 45 години комунистически тоталитарен режим. Тази политическа мощ е Съюзът на демократичните сили, който стартира промяната на политическата и икономическата система на страната и сложи България на „ коловоза “, който ни води до участие в Европейския съюз. А това е най-големият, исторически по смисъл и значение, триумф на нашата страна след Втората международна война. Членството ни в НАТО2, което подсигурява националната ни сигурност, е също подобен исторически триумф. Впрочем към 1990 година нямаше друга толкоз далновидна партия.
За пети следващ път Съюз на демократичните сили ще се яви на идните избори в коалиция с партията ГЕРБ. Това е партията, която продължи синята смяна на България, т.е. реализира действителни промени, а не такива, които се носят единствено като балони във въздуха. Затова е повече от показателно и алегорично даже, че тези две сини партии, които членуват в Европейската национална партия, т.е. в фамилията на европейската политическа десница, ще се борят още веднъж дружно за победа. И съм сигурен, че ще я реализираме за положителното на България.
Какво би трябвало да знаем броени дни преди изборите?
Гражданите имат право на избор. И в случай че някои не го употребяват, то дано след изборите да не се сърдят на политиците, а на себе си. Социолози настояват, че доста българи не гласоподават, тъй като са недоволни от всички политици. Но има и нашенци, които са си „ оправили ситуацията “ и по тази причина точно не гласоподават. Грешат, както едните, по този начин и другите. Защото оставят ориста на страната в ръцете на гласуващите. А не би трябвало да сме безразлични към ориста на своята татковина. Затова и аз постоянно съм дал своя вот, освен това, както към този момент обърнах внимание, вярно.
Що се отнася до жителите, които към този момент са решили, че ще гласоподават, те сами са се разпределили в две групи. В първата влизат тези от тях, които ще изпратят свои представители в 49-то Народно заседание. Във втората остават тези, които ще си дадат гласа за партии, които няма да влязат в новия парламент. В изборите вземат участие 21 партии и обединения. Със сигурност единствено пет от тях ще влязат в новия парламент. Това са обединенията ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Българска социалистическа партия за България и партиите Движение за права и свободи и „ Възраждане “. До последно ще стискат палци последователите на обединението „ Левицата “, както и на партиите „ Български напредък “ и „ ИТН “. Но е доста евентуално да останат разочаровани. Останалите 13 партии и обединения нямат никакъв късмет да имат депутати. И това е ясно още преди началото на изборния ден. У нас упоритостта да се учредяват партии без сериозна електорална поддръжка е болестно публично положение. Няма друга страна в Европа, в която да има толкоз доста регистрирани и участващи на избори партии. И в случай че е правилно, че всяка от тях предлага решение на „ проблемите на хората “, както политиците обичат да се показват, то е безумство да имаме вяра, че има 100 метода за оправия на страната ни.
В европейските страни партиите имат ясна идейна ориентировка. У нас не е по този начин. У нас преобладават популистките партии и това е видно от техните имена даже, като се стартира от „ Продължаваме промяната “ и се свърши с обединението „ Вън от Европейски Съюз и НАТО “. В това отношение жителите на Съединени американски щати, които са над 300 милиона, от дълго време са стигнали до извода, че за една народна власт две партии стигат - ляво-либерална и дясно-консервативна, Демократическа и Републиканска. Но у нас партийната партизанщина е същинско „ заразно зло “ и затова се получава по този начин, че на избори доста жители си хвърлят гласа напразно. По този метод те не оказват помощ нито на демокрацията, нито на страната ни. Отдавна е назряла нуждата българската партийна система да придобие естествен европейски тип. Ясно е, че американците още веднъж няма да ги стигнем, само че е тъжно, че и в ХХI век не сме към момента „ до такава степен европейци “, каквито не сме били съгласно Алеко Константинов и в края на ХIХ век.
Поуката е, че на идните парламентарни избори би трябвало да се гласоподава за партии и обединения, които сигурно ще влязат в Народното събрание. А най-сигурната от всички тях е обединението ГЕРБ-СДС, за която аз ще гласоподавам. И не е инцидентен нейният избирателен лозунг: „ За постоянна България още веднъж! “ Нищо по-логично от него, тъй като надали има земляк, който желае страната му да бъде нестабилна.
Победители и изгубили
От петте партии и обединения, които сигурно ще влязат в 49-то Народно заседание единствено една ще бъде победител. Но огромният въпрос е, ще могат ли парламентарно показаните партии да сформират постоянно държавно управление. Защото няма по какъв начин всички те да са на власт и в това време всички да се изживяват като съпротива. Ето за какво компромисите, само че очевидно и следващите борби ще бъдат неизбежни. Европейската демократична просвета демонстрира, че е належащо изгубилите изборите партии да поемат отговорност за своя резултат. Това се реализира като те изразят подготвеност да спомагат на спечелилите в законното им предпочитание да сформират държавно управление. За България това е извънредно неотложно.
Що се отнася до резултатите в моя роден град, то аз бих желал освен сините от ГЕРБ-СДС да завоюват изборите. Много бих желал сред определените депутати да е доктор Медиха Хамза от Съюз на демократичните сили. Защото нейните професионални качества са безспорни, само че аз оценявам и нейната чисто човешка добрина. Защото добра политика се прави от положителни хора. За страдание, откогато стартира „ смяната “, в Народното събрание видяхме лица, в чиито очи искреше омразата и бълваха змии и гущери. От такива злостни депутати оправия не може да се чака. Затова пък прави мощно усещане търпението и толерантността, които демонстрират водачите на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили Бойко Борисов и доктор Румен Христов. Нито един път те не паднаха до нивото на своите политически съперници и не заговориха с техния език. Дори в последните и решителни дни на предизборната акция, Борисов и Христов не престават да приказват за нуждата от разговор и съгласие, протягат ръка за общи дейности в полза на България. Това им прави чест. Затова и почтена персона като е част от синия тим на ГЕРБ-СДС. И в действителност бих се радвал, в случай че синя Варна я поддържа.
Какво ни чака след изборите?
В Брюксел споделят, че е време да спрем с антирекордите. За две години за пети път организираме парламентарни избори. Време е по този начин да гласуваме, че да не се постанова след няколко месеца още веднъж, като слабите възпитаници, да повтаряме същото упражнение. Отказът на политиците от обединението ПП-ДБ от разговор и съгласие ни докара до глупавата обстановка, при която близо година и половина страната ни се ръководи де факто от президента, без той да има такива пълномощия де юре, т.е. по конституция. Неадекватната политика на промянаджиите направи по този начин, че без смяна в конституцията страната ни на практика се трансформира в президентска република. А президентските служебни държавни управления се възприемат и освен в Брюксел, като краткотрайни, т.е. несигурни сътрудници. Те не се употребяват с доверие. В този смисъл са прави тези варненци, които настояват, че смяната у нас се изроди в замяна, в прекачване на властта в ръцете на президента и в тотално закъснение на страната ни. И това че не ни одобриха в Шенген и ни отложиха за участието ни в Еврозоната, е единствено забележимата част на айсберга. Видим е и поскъпналият във всичко живот, забележими са намалените действително приходи на жителите, цялостната обстановка на неустойчивост, която следим ката ден в страната ни, избуяването на престъпността, голямата ни задлъжнялост, която ляга като задължение и върху неродените деца даже. Нещо повече. В прилежаща Северна Македония усетиха тази уязвимост на страната ни и антибългаризмът още веднъж се развихри. „ Промяната “ направи слаба българската страна. Затова е време нейното статукво да остане на назад във времето. И напред да излезе стабилността, сигурността и развиването напред. А тъкмо това могат да подсигуряват партии като ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. Правили са го в предишното и няма логичност да не го сторят още веднъж.
Вариантите след изборите са към този момент известни. И най-ясно е, че без присъединяване на ГЕРБ-СДС не може да се сформира устойчиво постоянно държавно управление. Което значи, че тези две партии би трябвало да бъдат подкрепени в напъните им да върнат нормалността в страната, посредством сформиране на постоянно държавно управление. По-добрият вид е държавното управление да бъде съдружно и с ясна политическата отговорност. Тези политически сили, които се създадат на „ велики “ като македонците и откажат присъединяване или поддръжка за „ евроатлантическото “ държавно управление, както към този момент неслучайно то се назовава, практически ще продължат политическата рецесия, която доста бързо в нашите условия ще ескалира до нови високи нива на икономическо-финансова рецесия. Такава е традицията наследена от ръководствата на Българска социалистическа партия и продължена от късото, само че злополучно ръководство на държавното управление с министър председател Кирил Петков.
Добрият вид за България допуска партиите Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ не вземат участие в ръководството на страната. Българска социалистическа партия по обясними от 33 години аргументи, а „ Възраждане “, тъй като нейната политика е прокремълска, т.е. няма нищо общо с националните ползи на България. Като демократична партия е разумно Движението за права и свободи да поддържа и даже да желае да взе участие в устойчиво държавно управление. Големият въпрос след изборите на 2 април е дали партиите от обединението ПП-ДБ ще мислят в същата евроатлантическа посока или ще продължат да гонят своите тяснопартийни ползи, които са ориентирани към присъединяване им в локалните избори през есента. Много е значимо да се схваща, че когато една партия е изгубила изборите тя не може да има искания нейната предизборна стратегия да стане управническа стратегия. Това право по силата на изборния избор получава само партията победител на изборите. Което не значи, че тя не би трябвало да е подготвена също на взаимни отстъпки и освен тъй като политиката е изкуство на компромисите. Опитът на партиите от Европейската национална партия през годините демонстрира, че тяхното присъединяване в ръководството на дадена страна най-често се осъществя посредством обединения.
Съюз на демократичните сили и ГЕРБ са потвърдили във времето, че владеят съдружната просвета. Съюз на демократичните сили се сътвори като коалиция, а след трансформирането си в партия участваше в обединенията „ Обединени демократични сили “, „ Синя коалиция “ и „ Реформаторски блок “, а от няколко години е в коалиция с Политическа партия ГЕРБ. Това е забележителен политически опит. Такъв има и партията ГЕРБ с нейните обединения с Реформаторския блок и Обединените патриоти. Това е позитивен опит. Не подобен за жалост е опитът на „ Продължаваме промяната “, защото управническата коалиция в която тази партия участваше през 2021-2022 година се разпадна на шестия месец от своето основаване. Горчив опит имат и някои от партиите в „ Демократична България “, като образец за подобен е държанието на партията ДСБ, която на практика разцепи Реформаторския блок, което докара до обстановка, че нито една от партиите, които го съставяха по-късно не попадна в Народното събрание. Впрочем това бе и повода тогавашния водач на ДСБ, а през днешния ден сътрудник народен представител в Европарламента Радан Кънев, да си подаде оставката.
В вероятно съдружно държавно управление би трябвало да вземат участие политици. Експертите са част от министерските екипи, само че не те носят отговорността за управническите решения. Ако ръководят „ специалисти “ тогава политиците разумно минават в зоната на задкулисието. А това, както нееднократно в интервала на прехода сме се убеждавали, е повече от рисково. Защото се получава власт на безотговорността. А и на изборите жителите не гласоподават за „ специалисти “, а за политици, за политически партии, за техните стратегии. И тези политици и партии би трябвало да понесат дадената им от жителите отговорност.
До изборите остават няколко дни. Изводите са ясни. След тях обединението ГЕРБ-СДС се постанова да ръководи, само че при изискване, че партиите от обединението ПП-ДБ, както и Движение за права и свободи осъзнаят своята отговорност пред България.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Няма метод да гласуваме неверно, а да желаеме да живеем добре. Затова като варненец по рождение аз към този момент 33 години гласоподавам вярно. И на 2 април още веднъж ще гласоподавам за политическата мощ, за която за първи път гласувах на 10 юни 1990 година на първите свободни избори след 45 години комунистически тоталитарен режим. Тази политическа мощ е Съюзът на демократичните сили, който стартира промяната на политическата и икономическата система на страната и сложи България на „ коловоза “, който ни води до участие в Европейския съюз. А това е най-големият, исторически по смисъл и значение, триумф на нашата страна след Втората международна война. Членството ни в НАТО2, което подсигурява националната ни сигурност, е също подобен исторически триумф. Впрочем към 1990 година нямаше друга толкоз далновидна партия.
За пети следващ път Съюз на демократичните сили ще се яви на идните избори в коалиция с партията ГЕРБ. Това е партията, която продължи синята смяна на България, т.е. реализира действителни промени, а не такива, които се носят единствено като балони във въздуха. Затова е повече от показателно и алегорично даже, че тези две сини партии, които членуват в Европейската национална партия, т.е. в фамилията на европейската политическа десница, ще се борят още веднъж дружно за победа. И съм сигурен, че ще я реализираме за положителното на България.
Какво би трябвало да знаем броени дни преди изборите?
Гражданите имат право на избор. И в случай че някои не го употребяват, то дано след изборите да не се сърдят на политиците, а на себе си. Социолози настояват, че доста българи не гласоподават, тъй като са недоволни от всички политици. Но има и нашенци, които са си „ оправили ситуацията “ и по тази причина точно не гласоподават. Грешат, както едните, по този начин и другите. Защото оставят ориста на страната в ръцете на гласуващите. А не би трябвало да сме безразлични към ориста на своята татковина. Затова и аз постоянно съм дал своя вот, освен това, както към този момент обърнах внимание, вярно.
Що се отнася до жителите, които към този момент са решили, че ще гласоподават, те сами са се разпределили в две групи. В първата влизат тези от тях, които ще изпратят свои представители в 49-то Народно заседание. Във втората остават тези, които ще си дадат гласа за партии, които няма да влязат в новия парламент. В изборите вземат участие 21 партии и обединения. Със сигурност единствено пет от тях ще влязат в новия парламент. Това са обединенията ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Българска социалистическа партия за България и партиите Движение за права и свободи и „ Възраждане “. До последно ще стискат палци последователите на обединението „ Левицата “, както и на партиите „ Български напредък “ и „ ИТН “. Но е доста евентуално да останат разочаровани. Останалите 13 партии и обединения нямат никакъв късмет да имат депутати. И това е ясно още преди началото на изборния ден. У нас упоритостта да се учредяват партии без сериозна електорална поддръжка е болестно публично положение. Няма друга страна в Европа, в която да има толкоз доста регистрирани и участващи на избори партии. И в случай че е правилно, че всяка от тях предлага решение на „ проблемите на хората “, както политиците обичат да се показват, то е безумство да имаме вяра, че има 100 метода за оправия на страната ни.
В европейските страни партиите имат ясна идейна ориентировка. У нас не е по този начин. У нас преобладават популистките партии и това е видно от техните имена даже, като се стартира от „ Продължаваме промяната “ и се свърши с обединението „ Вън от Европейски Съюз и НАТО “. В това отношение жителите на Съединени американски щати, които са над 300 милиона, от дълго време са стигнали до извода, че за една народна власт две партии стигат - ляво-либерална и дясно-консервативна, Демократическа и Републиканска. Но у нас партийната партизанщина е същинско „ заразно зло “ и затова се получава по този начин, че на избори доста жители си хвърлят гласа напразно. По този метод те не оказват помощ нито на демокрацията, нито на страната ни. Отдавна е назряла нуждата българската партийна система да придобие естествен европейски тип. Ясно е, че американците още веднъж няма да ги стигнем, само че е тъжно, че и в ХХI век не сме към момента „ до такава степен европейци “, каквито не сме били съгласно Алеко Константинов и в края на ХIХ век.
Поуката е, че на идните парламентарни избори би трябвало да се гласоподава за партии и обединения, които сигурно ще влязат в Народното събрание. А най-сигурната от всички тях е обединението ГЕРБ-СДС, за която аз ще гласоподавам. И не е инцидентен нейният избирателен лозунг: „ За постоянна България още веднъж! “ Нищо по-логично от него, тъй като надали има земляк, който желае страната му да бъде нестабилна.
Победители и изгубили
От петте партии и обединения, които сигурно ще влязат в 49-то Народно заседание единствено една ще бъде победител. Но огромният въпрос е, ще могат ли парламентарно показаните партии да сформират постоянно държавно управление. Защото няма по какъв начин всички те да са на власт и в това време всички да се изживяват като съпротива. Ето за какво компромисите, само че очевидно и следващите борби ще бъдат неизбежни. Европейската демократична просвета демонстрира, че е належащо изгубилите изборите партии да поемат отговорност за своя резултат. Това се реализира като те изразят подготвеност да спомагат на спечелилите в законното им предпочитание да сформират държавно управление. За България това е извънредно неотложно.
Що се отнася до резултатите в моя роден град, то аз бих желал освен сините от ГЕРБ-СДС да завоюват изборите. Много бих желал сред определените депутати да е доктор Медиха Хамза от Съюз на демократичните сили. Защото нейните професионални качества са безспорни, само че аз оценявам и нейната чисто човешка добрина. Защото добра политика се прави от положителни хора. За страдание, откогато стартира „ смяната “, в Народното събрание видяхме лица, в чиито очи искреше омразата и бълваха змии и гущери. От такива злостни депутати оправия не може да се чака. Затова пък прави мощно усещане търпението и толерантността, които демонстрират водачите на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили Бойко Борисов и доктор Румен Христов. Нито един път те не паднаха до нивото на своите политически съперници и не заговориха с техния език. Дори в последните и решителни дни на предизборната акция, Борисов и Христов не престават да приказват за нуждата от разговор и съгласие, протягат ръка за общи дейности в полза на България. Това им прави чест. Затова и почтена персона като е част от синия тим на ГЕРБ-СДС. И в действителност бих се радвал, в случай че синя Варна я поддържа.
Какво ни чака след изборите?
В Брюксел споделят, че е време да спрем с антирекордите. За две години за пети път организираме парламентарни избори. Време е по този начин да гласуваме, че да не се постанова след няколко месеца още веднъж, като слабите възпитаници, да повтаряме същото упражнение. Отказът на политиците от обединението ПП-ДБ от разговор и съгласие ни докара до глупавата обстановка, при която близо година и половина страната ни се ръководи де факто от президента, без той да има такива пълномощия де юре, т.е. по конституция. Неадекватната политика на промянаджиите направи по този начин, че без смяна в конституцията страната ни на практика се трансформира в президентска република. А президентските служебни държавни управления се възприемат и освен в Брюксел, като краткотрайни, т.е. несигурни сътрудници. Те не се употребяват с доверие. В този смисъл са прави тези варненци, които настояват, че смяната у нас се изроди в замяна, в прекачване на властта в ръцете на президента и в тотално закъснение на страната ни. И това че не ни одобриха в Шенген и ни отложиха за участието ни в Еврозоната, е единствено забележимата част на айсберга. Видим е и поскъпналият във всичко живот, забележими са намалените действително приходи на жителите, цялостната обстановка на неустойчивост, която следим ката ден в страната ни, избуяването на престъпността, голямата ни задлъжнялост, която ляга като задължение и върху неродените деца даже. Нещо повече. В прилежаща Северна Македония усетиха тази уязвимост на страната ни и антибългаризмът още веднъж се развихри. „ Промяната “ направи слаба българската страна. Затова е време нейното статукво да остане на назад във времето. И напред да излезе стабилността, сигурността и развиването напред. А тъкмо това могат да подсигуряват партии като ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. Правили са го в предишното и няма логичност да не го сторят още веднъж.
Вариантите след изборите са към този момент известни. И най-ясно е, че без присъединяване на ГЕРБ-СДС не може да се сформира устойчиво постоянно държавно управление. Което значи, че тези две партии би трябвало да бъдат подкрепени в напъните им да върнат нормалността в страната, посредством сформиране на постоянно държавно управление. По-добрият вид е държавното управление да бъде съдружно и с ясна политическата отговорност. Тези политически сили, които се създадат на „ велики “ като македонците и откажат присъединяване или поддръжка за „ евроатлантическото “ държавно управление, както към този момент неслучайно то се назовава, практически ще продължат политическата рецесия, която доста бързо в нашите условия ще ескалира до нови високи нива на икономическо-финансова рецесия. Такава е традицията наследена от ръководствата на Българска социалистическа партия и продължена от късото, само че злополучно ръководство на държавното управление с министър председател Кирил Петков.
Добрият вид за България допуска партиите Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ не вземат участие в ръководството на страната. Българска социалистическа партия по обясними от 33 години аргументи, а „ Възраждане “, тъй като нейната политика е прокремълска, т.е. няма нищо общо с националните ползи на България. Като демократична партия е разумно Движението за права и свободи да поддържа и даже да желае да взе участие в устойчиво държавно управление. Големият въпрос след изборите на 2 април е дали партиите от обединението ПП-ДБ ще мислят в същата евроатлантическа посока или ще продължат да гонят своите тяснопартийни ползи, които са ориентирани към присъединяване им в локалните избори през есента. Много е значимо да се схваща, че когато една партия е изгубила изборите тя не може да има искания нейната предизборна стратегия да стане управническа стратегия. Това право по силата на изборния избор получава само партията победител на изборите. Което не значи, че тя не би трябвало да е подготвена също на взаимни отстъпки и освен тъй като политиката е изкуство на компромисите. Опитът на партиите от Европейската национална партия през годините демонстрира, че тяхното присъединяване в ръководството на дадена страна най-често се осъществя посредством обединения.
Съюз на демократичните сили и ГЕРБ са потвърдили във времето, че владеят съдружната просвета. Съюз на демократичните сили се сътвори като коалиция, а след трансформирането си в партия участваше в обединенията „ Обединени демократични сили “, „ Синя коалиция “ и „ Реформаторски блок “, а от няколко години е в коалиция с Политическа партия ГЕРБ. Това е забележителен политически опит. Такъв има и партията ГЕРБ с нейните обединения с Реформаторския блок и Обединените патриоти. Това е позитивен опит. Не подобен за жалост е опитът на „ Продължаваме промяната “, защото управническата коалиция в която тази партия участваше през 2021-2022 година се разпадна на шестия месец от своето основаване. Горчив опит имат и някои от партиите в „ Демократична България “, като образец за подобен е държанието на партията ДСБ, която на практика разцепи Реформаторския блок, което докара до обстановка, че нито една от партиите, които го съставяха по-късно не попадна в Народното събрание. Впрочем това бе и повода тогавашния водач на ДСБ, а през днешния ден сътрудник народен представител в Европарламента Радан Кънев, да си подаде оставката.
В вероятно съдружно държавно управление би трябвало да вземат участие политици. Експертите са част от министерските екипи, само че не те носят отговорността за управническите решения. Ако ръководят „ специалисти “ тогава политиците разумно минават в зоната на задкулисието. А това, както нееднократно в интервала на прехода сме се убеждавали, е повече от рисково. Защото се получава власт на безотговорността. А и на изборите жителите не гласоподават за „ специалисти “, а за политици, за политически партии, за техните стратегии. И тези политици и партии би трябвало да понесат дадената им от жителите отговорност.
До изборите остават няколко дни. Изводите са ясни. След тях обединението ГЕРБ-СДС се постанова да ръководи, само че при изискване, че партиите от обединението ПП-ДБ, както и Движение за права и свободи осъзнаят своята отговорност пред България.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ